Засади дърво – направи си въздух

Речник/нови понятия:

Въздухът е смес от газове, която съставлява атмосферата.

Атмосферата е газовата обвивка на Земята.

Озоновият слой е част от земната атмосфера, разположен в стратосферата. Богат е на озон (O₃) и предотвратява достигането на вредната слънчева радиация до повърхността на Земята, като отразява част от нея обратно в Космоса и поглъща друга част от нея.

Фотосинтезата е процес, който се извършва в зелените растения. В тях водата и въглеродният диоксид се превръщат в кислород и захари (глюкоза) под въздействието на слънчевата светлина върху багрилото хлорофил.

• Как въздухът определя качеството на живот – за растенията, животните, хората?

Отговорът на този въпрос ще ни накара да се замислим за отговорността на всеки от нас да допринесе за опазване чистотата на природата, здравето на хората и екосистемите.

Състав и значение на въздуха

Въздухът е смес от газове, която съставлява газовата обвивка на Земята – атмосферата.
Атмосферата се състои от няколко слоя. В най-близкия до Земята слой въздухът е с най-висока плътност. Атмосферата участва в циркулацията на водата в природата и в поддържането на подходяща температура на Земята. Тя ни предпазва от вредните ултравиолетови лъчения на Слънцето.

Сухият въздух съдържа 78% азот, 21% кислород и 1% други вещества, като аргон или въглероден диоксид, водни пари.

Азотът е най-разпространеният газ във въздуха. Той е един от градивните елементи на протеините. Кислородът във въздуха е от съществено значение за дишането на повечето живи организми. Въглеродният диоксид се използва от растенията в процеса на фотосинтеза за образуване на органични вещества, особено на глюкоза.
Въздухът влияе на всички химични преобразувания както в неживата природа, така и в живите организми. Топлинният капацитет на въздуха поддържа на повърхността на Земята температура, която е приемлива за живота. Той действа като изолатор, задържайки топлината от Слънцето през деня и излъчвайки я през нощта. Без него температурата през нощта би била няколко десетки градуса под нулата. И обратното, през деня щеше да е с над сто градуса по-горещо.

Въздухът е важна и евтина промишлена суровина. Чрез дестилация на втечнен въздух се извличат различните му компоненти.

Животът на Земята не би могъл да съществува без въздуха. Той е важен природен ресурс. Чрез различните си функции, въздухът играе ключова роля в поддържането на екосистемите и климата на Земята.

Как дишат растенията?

Дишането при растенията е процес, при който те усвояват кислород (O₂) и отделят въглероден диоксид (CO₂). Дишането и фотосинтезата са два взаимосвързани, но противоположни процеса.

Фотосинтезата е важен процес за живота на Земята. Тя може да се осъществи само в зелените растения, където под въздействието на слънчевата светлина върху хлорофила, въглеродният диоксид от въздуха и абсорбираната от корените на растението вода се съединяват и отделят кислород и захар (глюкоза). Растенията имат клетъчно дишане. През нощта, когато липсва слънчева светлина, фотосинтезата се заменя от дишането. И при двата процеса се извършва газообмен между растението и атмосферния въздух през малки отвори в долната повърхност на листата, наречени „устици“. Дишането е жизненоважен процес за растенията, който им осигурява енергия за растежа, развитието и функционирането им.

Зелените растения (в които се извършва фотосинтеза) поддържат постоянно количество кислород във въздуха, който ние, заедно с други живи организми, дишаме. Ето защо трябва да се грижим за опазване на зелените растения на нашата планета, за да гарантираме здравословна екосистема.

Качеството на въздуха и последиците от замърсяването му

Сред най-сериозните екологични проблеми в световен мащаб е замърсяването на въздуха. Установено е, че над 7 милиона души умират преждевременно всяка година в резултат от силно замърсения въздух, който ежедневно дишаме в определени региони и населени места. Данните на Световната здравна организация (СЗО) показват, че почти цялото население на света (99 %) диша въздух, който съдържа високи нива на замърсители, надвишаващи препоръчителните граници на СЗО. Страните с ниски и средни доходи страдат от най-високите нива на замърсяване.

В световен мащаб качеството на въздуха оказва сериозно влияние върху здравето на хората, земеделието, горите, екосистемите. Замърсяването на въздуха се свързва със замърсяване на вътрешната или външната среда с химически, физични или биологични агенти, които променят естествените свойства на атмосферата. Често срещани източници на замърсяване на въздуха са домашните горивни уреди, моторните превозни средства, промишлените инсталации и горските пожари. Сред основните замърсители на въздуха са фините прахови частици, азотният диоксид, въглеродният диоксид и озонът, които предизвикват сериозна загриженост за общественото здраве.

Праховите частици оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве. Колкото по-малки са те, толкова са по-опасни. По-големите частици предизвикват само дразнене на горните дихателни пътища – кашлица, кихане и дразнене на очите. По-малките частици навлизат в долните дихателни пътища и стигат чак до кръвния поток. Те предизвикват алергии и възпалителни процеси, които водят до трайно увреждане на здравето и злокачествени заболявания.

Вредните вещества попадат във въздуха от транспорта (изгорели газове), енергетиката и промишлеността (продукти на горенето – дим, сажди, пепел), от изгаряне на изкопаеми вещества (въглища, природен газ, нефт). Вредни вещества се отделят и в селското стопанство, и в депата за отпадъци (особено метан).

Източник: https://depositphotos.com/photo/traffic-jam-2544804.html

Освен това, около 2,4 милиарда души са изложени на опасни нива на замърсяване на въздуха в домовете си, като използват за готвене открит огън или обикновени печки, изгарящи керосин, биомаса (дърва, животинска тор и растителни отпадъци) или въглища. По данни на Европейската агенция за околната среда комбинираното въздействие на замърсяването на въздуха с фини прахови частици във външната среда и в домакинствата е причинило преждевременна смърт на поне 238 000 души в ЕС през 2020 г.

Азотният диоксид е химично вещество, което попада във въздуха вследствие на работата на автомобилните двигатели, най-вече на дизеловите. Той е особено опасен за хора с хронични дихателни заболявания, уврежда белите дробове и намалява устойчивостта на организма към инфекции.

Озоновият слой се състои от газ – озон. Озонът предотвратява достигането на вредната слънчева радиация до повърхността на Земята, като отразява част от нея обратно в Космоса и поглъща друга част от нея. Повишената концентрация на озон обаче предизвиква дразнене на очите, дихателните пътища и лигавиците. През последните години се наблюдава значително изтъняване на озоновия слой. Мястото, където слоят е най-тънък, се нарича озонова дупка. През нарушената част на озоновия слой до Земята достига вредна радиация. Тя причинява очни заболявания и повишена честота на рак на кожата.

Източник: https://depositphotos.com/vector/uv-radiation-diagram-vector-realistic-illustration-205339066.html

Източник: https://depositphotos.com/vector/ozone-layer-realistic-infographics-539313496.html

Източник: https://depositphotos.com/photo/hurricane-eye-earth-viewed-space-satellite-view-elements-image-furnished-221305906.html

Смогът е друг замърсител на въздуха. Представлява смес от дим и мъгла. Той се образува главно в големите градове. Образува се от изгорелите газове, дима от изгарянето на въглища, емисиите от промишлените предприятия и топлоелектрическите централи. Той може да причини респираторни
проблеми.

Източник: https://depositphotos.com/photo/urban-industrial-landscape-residential-buildings-buried-smoke-smog-chemical-plants-451453348.html

Освен азот и кислород, в атмосферата има и парникови газове, които също влияят върху качеството на въздуха. Те задържат топлинното излъчване в атмосферата, което води до нейното прегряване. Основните парникови газове са въглероден диоксид, метан и водни пари. Човешката дейност, в резултат на която се увеличава количеството на фините прахови частици във въздуха, води до повишена концентрация на парниковите газове. Поради това средната температура на атмосферата се повишава и настъпва глобално затопляне. Повишаването на температурата на Земята се изразява главно в топенето на ледниците. Вследствие на това нивото на водата в моретата и океаните се повишава, валежите се увеличават и климатът се променя. Това може да влоши качеството на въздуха, като например чрез увеличаване на образуването на смог и озон. Всички тези промени оказват отрицателно въздействие върху видовия състав на растенията и животните.