Вземи си колело

Речник/нови понятия:

Тур дьо Франс е ежегодно многоетапно колоездачно състезание за мъже, което се провежда предимно във Франция и продължава обикновено три седмици. То е най-старото от трите Големи обиколки (Тур дьо Франс, Джиро д’Италия и Вуелтата на Испания). Отличава се със своята трудност и се смята за най-престижното. Включва планински етапи, индивидуални темпове и отборни състезания.

Жълтата фланелка се носи от лидера в цялото състезание и се цени най-високо. Състезателят с най-добро общо време от различните етапи в състезанието е победител в генералното класиране. Носенето на жълтата фланелка и задържането ѝ до финала в Париж е признание за изключителните физически и психически качества на колоездача.

Зелената фланелка се присъжда на най-добрия спринтьор в състезанието, който е събрал най-много точки на междинните финали и етапи. В края на всеки етап се присъждат точки на състезателите, завършили на първо, второ и т.н. място. По време на етапа състезателят може да получи различен брой точки в зависимост от сложността и важността на етапа, дори за най-бързо преминаване през определени контролни пунктове – обикновено са две за етапа.

Фланелката на червени точки е предназначена за краля на планините – най-добрия катерач в състезанието, събрал най-много точки на планинските етапи. На върха на всеки планински превал се присъждат точки на най-бързите колоездачи, като по-трудните места за преодоляване носят повече точки.

Бялата фланелка е подобна на жълтата, но е предназначена за най-добрия млад състезател, който не е навършили 25 години на 1 януари в годината, в която се провежда състезанието.

Пелотон – голяма група от състезатели в колоезденето, която кара заедно по трасето и представлява основната група. Тази група състезателите са от различни отбори, те нямат общи цели и стратегии за успех, всеки се стреми индивидуално да завърши състезанието в конкуренция с останалите.

Каране „срещу часовника“ – термин в колоезденето, каране по строго определен маршрут за постигане на най-бързо време. Може да бъде индивидуално и/или отборно.

Велосипедът – история и съвременност

Велосипедът е един от най-известните и най-старите методи за транспорт. Всъщност и до днес по целия свят има огромен брой хора, които използват велосипеди, за да пътуват. Колоезденето също така се разглежда като достойно упражнение за влизане във форма. Велосипедното движение се насърчава за опазване на околната среда и намаляване на замърсяването, причинено от моторните превозни средства.

Историята на колелото започва през 1817 г., когато немският барон Карл фон Драйс създава “машината за бързо ходене”. Тази дървена конструкция няма педали и се задвижва от краката чрез отблъскване от земята.

Източник: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8d/Draisine_or_Laufmaschine%2C_around_1820._Archetype_of_the_Bicycle._Pic_01.jpg/220px-Draisine_or_Laufmaschine%2C_around_1820._Archetype_of_the_Bicycle._Pic_01.jpg

През следващите десетилетия се появяват много разработки, свързани с превозни средства, задвижвани от хора – триколки или четириколки, които макар че са с педали, са тежки и имат голямо съпротивление при движение.

Четириколесен велосипед 1886 г.
Източник: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/70/Bicycle_two_1886.jpg/220px-Bicycle_two_1886.jpg

Счита се, че първият механичен велосипед е дело на шотландския ковач Кърпатрик Макмилан, който през 1839 г. разработва конструкция със задвижване на задните колела, използваща монтирани в средата стъпала, свързани с пръти към задния колянов механизъм, подобно на трансмисията на парния локомотив.

През 60-те на XIX век години френски инженери създават т.нар. “Penny-farthing” (високо колело). То се отличава с характерното си голямо предно колело, твърди гуми и усъвършенстван дизайн, като педалите са преместени на предното колело и са добавени спирачки.

Източник: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/
Ordinary_bicycle01.jpg/220px-Ordinary_bicycle01.jpg

През 1869 г. нюйоркската компания „Пикеринг и Дейвис“ изобретява този дамски велосипед с педали.

Източник: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/
Velocipede_for_Ladies.png/220px-Velocipede_for_Ladies.png

В края на XIX век е може би най-важната промяна в историята на велосипеда – разработването на безопасен велосипед. То променя начина на използване и общественото възприятие на велосипедите от опасна играчка за спортуващи млади мъже до ежедневно средство за транспорт за мъже и жени от всички възрасти. Изобретяването на пневматичната велосипедна гума през 1888 г. и верижното предаване води до създаването на по-стабилни и удобни велосипеди с еднакви по размер колела. Това е осигуриломного по-гладко каране по асфалтирани улици.

Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/File:Whippet_Safety_Bicycle.jpg

През първата половина на ХХ в. велосипедното движение в Европа непрекъснато придобива все по-голямо значение, но в Съединените щати между 1900 и 1910 г. то рязко намалява. Предпочитаното средство за придвижване стават автомобилите. През 20-те години на ХХ в. до 1940 г. повечето произведени велосипеди в САЩ са за деца.

В Европа колоезденето остава занимание за възрастните. Велосипедите продължават да се развиват, за да отговарят на разнообразните нужди на колоездачите. Велосипедът се превръща в популярно средство за транспорт и спорт. Появяват се различни видове велосипеди – планински, градски, състезателни и др. Едва през 30-те години на ХХ век европейските организации по колоездене позволяват на състезателите да използват предавки; дотогава те са принудени да използват велосипед с две скорости. Задното колело е имало по едно зъбно колело от двете страни на главината. За да смени предавката, колоездачът е трябвало да спре, да свали колелото, да го обърне и да го постави отново. След като на състезателите е било разрешено да използват дерайльори (механизми, които позволяват на велосипедистите да сменят скоростите, докато карат), постигнатите времеви резултати на състезанията веднага се подобряват.

През съвременната епоха технологиите продължават да усъвършенстват велосипеда, да създават разновидности, максимално адаптирани за тяхната употреба. Появяват се специализирани велосипеди, изработени от по-леки материали, с добавени електронни компоненти и нови функции.

С какво ли ще ни изненада бъдещето на велосипеда?

Какви основни видове велосипеди се предлагат днес?

Съвременните велосипеди значително се различават от своите  предшественици, като през годините са се адаптирали към различните нужди на хората и към различните терени на използването им.

Те се различават по своите характеристики, които са специфични и подходящи за определени условия. Най-често срещаните са:

• Градски велосипеди – те са здрави и удобни, не развиват висока скорост, с удобна седалка, добри амортисьори и здрава конструкция. Малко са по-тежки, но затова пък са лесни за поддръжка, с висока степен на безопасност и са евтини. Предназначени са за ежедневен транспорт в града и за кратки пътувания.

Източник: https://depositphotos.com/photos/city-bike.html?filter=all&qview=82276276

Източник: https://depositphotos.com/photo/black-urban-city-bike-isolated-white-background-bicycle-315896626.html

• Планински велосипеди – за каране по хълмове, наклони, в планински райони и по неравни терени. Те имат широки гуми с грайфер за сцепление, тежки колела, голям диапазон от скорости и мощни спирачки. С предно или двойно окачване, което позволява движение и на задното колело.

Източник: https://depositphotos.com/photos/montainbike.html?offset=100&filter=all&qview=12862841

• Шосейни велосипеди – наричат ги още бегачи. Те са предназначени за бързо каране по шосейни пътища, дълги разстояния, състезания. Затова имат лека алуминиева или карбонова рамка, тесни гуми за по-малко съпротивление и достигане на по-висока скорост.

Източник: https://depositphotos.com/photos/road-bike.html?filter=all&qview=346133506

• Специални велосипеди – отличават се с голямо разнообразие и са с различна комбинация от изброените по-горе видове. Например:

– Хибридни: те са комбинация от характеристики на градския и шосейния велосипед. Отличават се с по-изправена стойка от шосейния и по-тесни гуми от градския;

Източник: https://depositphotos.com/photos/hybrid-bike.html?filter=all&qview=314166914

– Трекинг велосипеди: хибрид между планински и шосеен велосипед. За разлика от планинските, трекинг велосипедите имат по-тесни гуми за по-добре маневриране.

Източник: https://depositphotos.com/photos/trekking-mountainbike.html?filter=all&qview=314166916

– BMX велосипеди: появяват в началото на 70-те години на миналия век като разклонение на мотокроса. Те са проектирани за състезания по черни писти, изпълнени с тесни завои, берми и скокове. Тези велосипеди са издръжливи, с малка и здрава рамка, често без седалка, имат големи гуми с гладък грайфер, специални спирачки. Използват се за фрийстайл каране, при което се набляга по-скоро на акробатиката, изпълнение на трикове и каскади в парковете и на улицата, а не толкова на състезанията.

Източник: https://depositphotos.com/photos/bmx-bike.html?filter=all&qview=193593304

– Електрически велосипеди: с вграден електрически мотор за по-лесно каране в градски условия или на по-дълги разстояния.

Източник: https://depositphotos.com/photos/e-bike.html?filter=all&qview=351389732

– Сгъваеми велосипеди: конструкция, която позволява лесно сгъване и пренасяне.

Съществуват още много разновидности, но при избора на велосипед трябва да се ръководим от конкретните си нужди, на какъв терен ще караме, каква е физическата ни подготовка за колоездене и, не на последно място – каква цена сме готови да заплатим.