Основна информация 2
Как се образуват облаците?
Слънчевата радиация нагрява земната повърхност. Тя постепенно затопля и по-ниските слоеве на въздуха. Топлият въздух има по-малка плътност от студения, затова се издига. Заедно с него се издигат и водните пари. В по-високите, по-студени слоеве влажността на въздуха се увеличава, въздухът се насища с водни пари. Част от водните пари се втечняват и се образуват малки водни капчици. Те са толкова малки, че струящият въздух ги носи нагоре. При ниски температури под нулата и при висока влажност могат да се образуват ледени кристали. Наблюдаваме големи количества малки водни капчици или ледени кристали в небето като облак. Количеството облаци в небето над определено място се нарича облачност. Тя е един от метеорологичните елементи.
Какви видове облаци различаваме?
В небето можем да наблюдаваме облаци с различни форми, състав и размери. В метеорологията те се разделят на различни групи. Наричат се с латински имена и се представят с договорени символи. Според състава си се делят на водни, ледени и смесени, в зависимост от височината – високи, средни, ниски и с вертикално развитие, а по външния си вид се делят на три групи: стратиформени, купести и вълнообразни облаци.
Източник: https://depositphotos.com/vector/different-types-clouds-names-sky-levels-illustration-488464470.html
Cirus /Перести
Те се образуват при много ниски температури – от минус 25° С до минус 40° С. Високи, бели, пухкави, съдържат ледени кристали и са много високо в атмосферата. Често се образуват се след буря, не произвеждат валежи и са предвестник на хубаво време.
Cirrostratus/Пересто-слоести
Съставени са от ледени кристали на височина 6-12 км. над земната повърхност. Разстилат се като тънка бяла пелена и не могат да се различат отделни облаци. Могат да се появят преди буря.
Altostratus/Високо-слоести
Те са като сива пелена и се появяват на средна височина между 2-6 км и са с дебелина 2-3 км. В горните си части съдържа ледени кристали, а в долните – водни капки. Може да произвеждат слаб дъжд или дребни снежинки.
Stratus/Слоести
Образуват нисък облачен слой, приличащ на мъгла на височина под 2 км. Понякога вали слабо. Често се появява през нощта при добро време. Състои се изключително от водни капки.
Nimbostratus/Слоесто-дъждовни
Това са ниски дъждовни облаци с дебелина до 6 км с тъмен цвят. Съдържат преохладени водни капки и понякога – ледени кристали. Предизвикват обилни валежи от дъжд или сняг.
Cirrokumulus/Цирокумулус
Високи облаци с ледени кристали на височина 6-12 км. Те имат влакнест вид, с много малки размери под формата на къдрички, зрънца, вълнички. Някои ги наричат “агънца”. Те са предвестник на ветровито, но не дъждовно време.
Altokumulus/Алтокумулус
Средновисоки облаци, разположени на височина от 2 до 6 км над земната повърхност. Състоят се от водни капки. Имат ясно изразени ръбове, стелят се вълнообразно и са бели или сиви на цвят. Свързани са със студен фронт, когато влажен въздух се издига над по-хладна земна повърхност.
Stratokumulus/Стратокомулус
Това са слоесто-купести облаци на по-ниска надморска височина – под 2 км. Състоят се изключително от водни капки и имат големи тъмни кръгли куполи. Можем да ги видим подредени в групи, вълни или линии, понякога с големина на цял континент. При този вид облаци се образуват сумрачни лъчи, които се събират към облака отдолу. Обикновено не причиняват валежи.
Cumulus/Кумулус
Купести облаци на малка височина, приличащи на неголеми пухкави бели кълбета. Те са широки до 20 км и високи до 10 км. Колкото по-висок е облакът, толкова по-тъмен е неговият цвят. Обикновено са предвестник на хубаво време.
Cumulonimbus/Кумулонимбус
Такива облаци носят бури, градушки, торнада, сняг. Те са мощни вертикално разположени, най-високият вид купесто-дъждовни облаци – до 15 км над земната повърхност. Горната им част е сплескана и наподобява формата на наковалня. Могат да произведат силни гръмотевици, проливни дъждове, градушки и дори торнада. Предвестник са на бури.
