Избери си бижу

Речник/нови понятия:

Минералите и скалите представляват огромно природно богатство. Минералите са естествено образувани твърди неорганични вещества, имат определена химична структура и физични свойства. Те са основният градивен елемент на скалите. Една скала може да се състои от различни минерали.

Изкопаемите горива – въглища, нефт и природен газ са образувани от останките на мъртви растения, водорасли и животни, които са живели преди милиони години. Под въздействието на висока температура и налягане под земната повърхност, тези останки се превръщат в органични вещества, които в продължение на дълъг период от време се преобразуват в изкопаеми горива.

Скáлата на Моос за твърдост се използва за измерване и сравняване на твърдостта на минералите. Най-твърдият минерал е диамантът със степен на твърдост 10.

Каратът е единица за измерване на тегло/маса на скъпоценните камъни, в частност на диамантите. Един карат е точно 200 милиграма. Той е удобна мерна единица за измерване и сравняване на малки тегла, като тези на скъпоценните камъни. Използва се широко в бижутерията.

Защо хората от древни времена до днес обичат да носят бижута? Какви материали се използват за изработването им?

Още от древността хората са изработвали и са носели различни накити – колиета, обеци, пръстени и гривни, като са вярвали в силата, символиката и лечебните свойства на различните минерали. Бижутата са били свързани както с религиозните вярвания, така и със социалния статус на притежателя им. Особено популярни и до днес са диамантите, рубинът, сапфирът, смарагдът, аметистът, различните видове и цветове кварц, мъниста. С разнообразните си цветове, форми, блясък, твърдост и издръжливост те ни привличат с естествената си красота и ни свързват с природата.

Най-често използваните материали за производството на ювелирни изделия са били и до днес си остават златото, среброто, медта. Те се отличават с разнообразни форми, стилове и орнаменти, като често в тях се вграждат скъпоценни камъни и минерали.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Or_de_Varna_-_Bijoux.jpg

На снимката: Част от златните находки на Варненския некропол в България, датиран в средата и втората половина на V хил. пр. Хр. В него са открити над 3000 предмета с общо тегло 6,5 кг. Това е най-старото обработено злато на земята и е много повече от всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. Златните накити в това съкровище са 28 типа, а чистотата на златото е между 21,5 и 23,5 карата – от възможните 24.

Освен златни, са намерени медни накити, ювелирни изделия от различни минерали и полускъпоценни камъни,  множество глинени съдове, медни, каменни и кремъчни сечива, идоли от кост, глина и мрамор– общо над 30 хил. предмета.

Археологическият обект е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа. Повече за него може да научите на https://goldminebg.eu/%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5/

Каква е връзката между минералите и изкопаемите горива?

Минералите са неорганични вещества, образувани по естествен път под въздействието на различна геоложка активност в продължение на милиони години. Те имат кристална структура, определен химичен състав (може да бъде елемент, напр. злато, или съединение, напр. кварц)  и физични свойства (твърдост, цвят, плътност, блясък и др.).  Учените смятат, че разнообразието на минерали се дължи на химични реакции на биологична основа, вулканична дейност, движение на тектонските плочи, взаимодействие между вода и скали – с една дума, свързано е с развитието на живота на планетата. Повечето от земните минерали са редки и се срещат на пет или по-малко места на планетата.

Източник: https://depositphotos.com/photo/set-various-blue-unpolished-stones-names-corundum-chrysocolla-iolite-apatite-354368264.html

Скалите представляват свързани един с друг минерали по различен начин. Свойствата на скалите зависят от вида и количественото съотношение на минералите, които ги съставят. Те са огромно природно богатство, което се включва в процеса на възпроизводство на националната икономика.

Минералните ресурси са неравномерно разпределени концентрации на неорганични материали, намиращи се в земната кора. Те се извличат най-вече с икономическа цел, използват се в много индустрии като строителство, енергетика, селско стопанство, производство. Въпреки значителните ползи от тях, минералните ресурси трябва да се добиват и използват разумно, защото те са ограничен и изчерпаем природен ресурс. Много е важно да се следи въздействието върху околната среда при извършване на минните дейности, които могат да доведат до замърсяване и унищожаване на местообитания.

Видове природни ресурси

1. Енергийни ресурси – въглища, нефт, природен газ, уран, торий и др. От тях се добива необходимата на човечеството енергия: топлинна, механична, електрическа.
2. Метални минерални ресурси – добиват се от железни, медни, калаени, хромови и други руди. Рудните полезни изкопаеми съдържат съединения на металите и се използват за производството на съответните метали. В зависимост от състава на металните съединения в тях, те се разделят на следните групи руди:

• • Черни метали: желязо, манган и др. Те са основен компонент на стоманата, получават се чрез обработка на желязо и се използват в металургията, строителството, автомобилостроенето и др. индустрии;
  • Цветни метали: олово, мед, цинк, калай, алуминий, титан. Те нямат големи концентрации на желязо в състава си. Имат широко приложение в електрониката, в цветната металургия за производство на сплави, в бижутерията;
  • Благородни метали: злато, сребро, платина и паладий. Те не се комбинират в природата с други елементи, запасите от тях са ограничени и затова са много ценни. Използват се предимно в електротехниката, електрониката, автомобилостроенето, нефтохимията и в бижутерията;
  • Редки земни елементи: включва група от 17 химични елемента от периодичната таблица. Те се срещат рядко в големи находища и се добиват трудно. Имат уникални свойства, които са незаменими за производството на много съвременни технологии, като смартфони, електрически и хибридни автомобили, военна техника, медицинско оборудване и ветрогенератори.

3. Неметални минерални ресурси – това са нерудни полезни изкопаеми, от които не се извличат метали. Използват се в различни стопански дейности като промишлени и химически суровини, строителни материали и суровини за производство на строителни материали, в бижутерията. Например:

• • Строителни материали: варовик, гипс, пясък, чакъл, глина, гранит, каолин, мрамор, зеолити и др.;
  • Химически суровини: каменна сол, калиева сол, фосфати, гипс, барит, сяра, графити, флуорит и др., които се използват за производство на торове и химикали;
  • Абразиви: корунд, диамант и други, които се използват за шлайфане и полиране. Диамантът се отличава с най-висока твърдост сред природните минерали и намират приложение при производството на режещи инструменти;
  • Скъпоценни камъни: това са природно формирани минерални кристали като диамант, рубин, сапфир, смарагд, топаз, аметист, кварц и много други, които след обработка – рязане и шлифоване, се използват в бижутерията. Те се различават помежду си по произход и по други качества, като цвят, прозрачност, твърдост, големина, липса на дефекти, рядкост и карати. Те привличат вниманието на хората от най-древни времена, символ са на благосъстояние, сила, престиж, красота. Използвани са като талисмани, в магически практики, в ювелирното изкуство. Вярва се, че имат определени лечебни свойства върху определени органи и области на човешкото тяло, и че ни зареждат с енергията, присъща за даден камък.

Любопитен факт е, че Леонардо да Винчи силно е вярвал в силата на аметиста. Той смятал, че този скъпоценен камък помагал да разсее злите мисли и имал силата да увеличи интелигентността на човека.
В Египет и Мала Азия още през 3000 г. пр.н.е. аметистът е бил един от най-често използваните скъпоценни камъни за създаване на ценни предмети. През Средновековието той се смятал за много по-ценен от диаманта и бил вграждан в пръстените на благородниците и краля като символ на абсолютна власт.
Има и много символични значения на аметиста, свързани с религията. Поради това той е бил използван в украсяването на църкви и дори днес това е камъкът на пръстените на епископите.
Най-красивите аметисти се добиват от бразилските залежи, където могат да бъдат открити ярко виолетови кристали, достигащи до 30 см дължина.

Понастоящем всяка година в света се добиват и пренасят около 20 милиарда тона материали. От тях 80% са строителни суровини, над 10% – минерали, а останалата част – руди. Добивът се увеличава с около 4% годишно, така че се удвоява на всеки 15 до 20 години. Ако тенденциите в добива на полезни изкопаеми останат непроменени, според една по-ранна прогноза на експертите от 1972 г. световните запаси от злато трябва да бъдат изчерпани за 11 години, от живак – за 13 години, от сребро – за 16 години, от калай – за 17 години, от нефт – за 31 години и т.н. Тази тревожна прогноза все още не се е сбъднала за нито едно от посочените вещества.

Това се дължи на откриването на значителни нови находища (особено на нефт и въглища), на прилагането на нови модерни технологии (без отпадъци), които пестят суровини, и не на последно място на рециклирането на суровини.
Теоретично на Земята има много суровини. Например в морската вода са открити 79 химични елемента. Следователно тя в известен смисъл е “течна руда”. Все още обаче не е разработена технология за нейното използване. Понастоящем от морската вода се извличат сол (12 милиона тона годишно), деутерий и магнезий. По подобен начин голям брой елементи и съединения се намират в земната кора. Отново не познаваме надежден начин за извличането им.

Екологични проблеми

Добивът на полезни изкопаеми е свързан с редица екологични проблеми, не на последно място във връзка с преработката на добитите суровини. Както повърхностният, така и подземният добив на полезни изкопаеми оказват значително въздействие върху релефа на ландшафта. Така например минните дейности могат да доведат до образуването на дупки на повърхността, купчини отпадъци и ерозия на почвата, докато откритият добив представлява потенциален риск от свличане на земни маси. Съществуват проблеми, свързани със замърсяване на водни източници с тежки метали и седименти, както и със замърсяване на въздуха вследствие на взривни и транспортни дейности, генериране на прах и преработка на минералите. Последиците от тези проблеми са здравословни, нарушаване на екосистемите, промяна на климата.

Тъй като добивът на полезни изкопаеми е важен за съвременния начин на живот, той трябва да се извършва по начин, който е чувствителен към околната среда и намалява вредните въздействия върху земята, водата и въздуха. За тази цел се разработват съвременни технологии за добив, преработка и рециклиране на тези ценни природни ресурси.