Основна информация 1
Речник/нови понятия:
Слънцето е централното и най-голямо тяло в Слънчевата система. То е звезда, около която обикалят осем планети.
Луните са естествени спътници, които обикалят около повечето от големите планети (с изключение на Меркурий и Венера).
Кометите са интересни тела в Слънчевата система. Те обикалят около Слънцето по много издължени елипси.
Метеоритът е сравнително малко парче отломка, част от метеороида. При навлизане в земната атмосфера се наблюдава светлинно явление и последваща йонизация на въздушните частици. Това явление се нарича метеор или падаща звезда. Ако някоя част от метеороида се задържи чак до повърхността на Земята, тя се нарича метеорит.
Вселената и нейната еволюция
Вселената е необятно и сложно пространство. Тя е цялото, което съдържа всичко съществуващо – всички звезди, галактики, планети, комети, астероиди, прах и газ. Вселената е започнала да се формира преди около 13,8 милиарда години и оттогава се разширява и променя структурата си. Науката ни позволява да разберем Вселената по-добре, но все още научаваме нови неща и много загадки остават необяснени.
Съществуват много теории за това как е започнала Вселената и какво ще се случи с нея в бъдеще. Според теорията за Големия взрив, Вселената е започнала да се формира в резултат на Големия взрив, когато всички материални обекти във Вселената са се събрали в едно голямо парче и след това са се разпръснали в пространството. Съществува и теорията за безкрайната вселена, която твърди, че Вселената е безкрайна и че нея има безкраен брой галактики и други обекти.
Вселената е невероятно голяма и е невъзможно да се определи точният ѝ размер, тъй като тя непрекъснато се разширява и променя. Известно е, че във Вселената има огромен брой галактики, които са отдалечени една от друга на милиарди и милиарди светлинни години. Според някои оценки в познатата ни Вселена може да има до 100 милиарда галактики. Много е вероятно да има още повече галактики, които не можем да видим поради ограниченията на нашата наблюдателна апаратура.
Вселената е съставена предимно от тъмна материя и тъмна енергия, за които все още няма достатъчно научни изследвания и те остават непознати за нас. Около 5% от Вселената е видима материя, състояща се от огромен брой материални обекти като звезди, галактики, планети, комети, астероиди, прах и газ. Тя се състои и от нематериални вещества като светлина, радиовълни, гама-лъчи и космически лъчи. Има много неща, които не знаем за нея и много въпроси, които ни вълнуват, за да разгадаем нейните тайни. Изучаването на Вселената ни помага да разберем мястото си в нея и да осъзнаем величието на природата.
Слънчевата система
Слънчевата система се отнася до областта от пространството, която се намира под влиянието на гравитационното поле на Слънцето. Тя се състои от осемте основни планети (включително Земята), луните, които обикалят около тях, и безброй други обекти (например планети джуджета, астероиди, комети). Всички тези обекти се задържат в орбитата си от гравитационното поле на Слънцето.
Централното и най-голямо тяло в Слънчевата система е Слънцето. Диаметърът му е около 109 пъти по-голям от този на Земята, а масата му е до 333 хиляди пъти по-голяма. Масата на Слънцето съставлява повече от 99% от масата на Слънчевата система, така че само малка част остава за другите тела. Слънцето е звезда със средни размери, температурата на повърхността му е около 6000°С, а вътре почти 20 106°С. То получава енергията си от термоядрени реакции. По-голямата част от енергията се излъчва в Космоса, но само малка част от нея достига до повърхността на Земята (видима светлина – 48%, топлинна инфрачервена светлина – 45%, ултравиолетова светлина – 7%). Периодът на въртене на Слънцето е около 25 – 27 дни.
Планетите в Слънчевата система се делят на две основни групи: вътрешни планети Меркурий, Венера, Земя и Марс, които са разположени по-близо до Слънцето, и външни – Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, (Плутон), които са по-големи и са по-далеч от Слънцето. Планетите са големи сферични тела, които обикалят около звезди и имат достатъчна маса, за да не допускат други обекти в орбитите си. Първите пет планети (без Земята) могат да се наблюдават с невъоръжено око. По отношение на физическите свойства различаваме планети, подобни на Земята (Меркурий, Венера, Марс), и планети гиганти (Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун). Относителните размери на планетите и техните траектории са показани в таблици и географски атласи. Четирите най-вътрешни планети на Слънчевата система са скалисти планети – твърди сфери от камък и метал. Планетите от външната част на Слънчевата система са много по-големи и по-отдалечени една от друга. Всички те имат дебел слой газова атмосфера, която съдържа и водород и хелий, и всяка от тях има пръстени и луни, които обикалят около тях.
Освен планетите около Слънцето обикалят и голям брой по-малки тела, наречени астероиди. Траекториите им са между тези на Марс и Юпитер. Диаметърът на астероидите варира от няколко метра до няколкостотин километра. Най-големият от тях е астероидът Церера и е с диаметър около 1 000 km.
Повечето от големите планети имат луни, които обикалят около тях. Най-много имат Юпитер (14), Сатурн (23) и Уран, докато Меркурий и Венера нямат луни. Понастоящем в Слънчевата система са регистрирани няколкостотин луни. Най-изследваната е “нашата” Луната. Тъй като времето на въртене на Луната е равно на орбиталния ѝ период около Земята, едно и също полукълбо на Луната винаги е обърнато към нас. Обърнатото полукълбо е картографирано едва наскоро с помощта на снимки от космически сонди. Важен етап в изследването на Луната е кацането на първия пилотиран космически кораб на Луната през 1969 г. в рамките на американската програма “Аполо”.
Кометите са интересни обекти в Слънчевата система. Те са малки, но ярки тела в Слънчевата система, съставени предимно от лед, прах и скали. Те ще бъдат във фокуса на първата дейност в урока.
Огромното пространство между телата в Слънчевата система не е празно. То съдържа много малки частици прах и газове (главно водород) – междупланетен материал. В момента се изстрелват и много изкуствени тела, които се движат в гравитационните полета на Земята, Луната и Слънцето. Това са изкуствени спътници на Земята, орбитални станции, космически сонди, космически совалки, космически кораби… Те изпълняват както изследователски задачи (изследване на планети, луни, междупланетно пространство), така и практически задачи (прогноза за времето, позициониране, предаване на телевизионен сигнал).
Халеевата комета
Кометите са интересни обекти в Слънчевата система. Те обикалят около Слънцето по много издължени елипси. Имат ядро с диаметър няколко километра и са съставени от група малки тела. В близост до Слънцето от ядрото се отделят прахови частици и газове, които образуват светлинната атмосфера на кометата – кома. С повече газ и прахови частици се образува светещата опашка на кометата, която може да бъде дълга до няколко милиона километра. Кометата и опашката са обградени от слаба газова обвивка, наречена ореол. Най-известната комета е Халеевата комета с орбитален период от 76 години. За последен път тя е наблюдавана през 1986 г.
Животът на кометите е ограничен. Те постепенно се разпадат и образуват метеоритни дъждове. Отделните летящи метеори, с размери от зърна до големи камъни, забавят движението си поради триенето. След като навлязат в земната атмосфера, постепенно стават по-горещи и по-ярки. Настъпва явлението, наблюдавано като “падаща звезда” (метеор). Повечето метеорити се изпаряват в атмосферата, но ако все пак попаднат на повърхността на Земята, ги наричаме метеорити.
Източник: https://www.esa.int/ESA_Multimedia/Images/2016/03/Giotto_approaching_Comet_Halley
Снимката показва ядрото на Халеевата комета, направена от космическия апарат Giotto на 13-14 март 1986 г. Ядрото на кометата прилича на “картоф” с размер около 15 км.
Халеевата комета е една от най-известните и може да се види от Земята. Установено е, че тя се връща периодично на всеки 75-76 години. Наблюдавана е в 29 връщания. Първият път е през 239 г. пр.н.е. През 1705 г. английският астроном Едмънд Хейли доказва, че кометите, наблюдавани през 1531 г., по-късно през 1607 г. и за трети път през 1682 г., не са три различни комети, а една-единствена комета. Затова той предсказва завръщането ѝ през 1758 г.
Под завръщане разбираме приближаване към Слънцето на такова разстояние, че слънчевите лъчи да започнат да нагряват и да разтопяват замръзналия лед в газ и прах. Впоследствие кометата започва да отразява слънчевата светлина и ние често наблюдаваме красивата ѝ опашка от Земята.
Най-малкото разстояние, на което кометата се намира от Слънцето, е 88 милиона километра, като тогава разстоянието ѝ до Слънцето е сравнимо с това на Меркурий. Когато кометата е най-отдалечена от Слънцето, тя се намира на разстояние 5,2 милиарда километра.
Планетата Уран обикаля около Слънцето на разстояние приблизително 2,88 милиарда километра.
