Химията вътре в нас

Речник/нови понятия:

Стомашна киселина – безцветна, силно кисела течност с антибактериално действие. Произвежда се от жлезите в стомашната лигавица. Изпълнява важни функции в процеса на храносмилане.
Невротрансмитери – химични вещества, които пренасят сигнали между невроните (нервните клетки) в мозъка и нервната система

Химията в човешкото тяло

Човешкото тяло е невероятна биохимична машина, в която непрекъснато протичат безброй химични реакции. Те са в основата на всички биологични процеси – дишане, храносмилане, нервна система, хормонална и имунна система. В тялото ни се съдържат и много химични елементи – кислород, въглерод, водород, азот, калций, фосфор, калий, сяра, натрий и хлор…
Още с първата хапка храна химията започва да действа – слюнката се смесва с храната, омекотява я и започва да я обработва чрез освободените ензими. Първата “спирка” на храната, след като тя премине през хранопровода, е стомахът. Той може да побере до два литра течности и храни, които трябва да бъдат компресирани и смлени. Това става благодарение на някои киселинни течности, които са отговорни за храносмилането.

Източник: https://depositphotos.com/photo/gastric-acid-41030689.html

Жлезите в лигавицата на стомаха произвеждат вещество, наречено стомашна киселина. Тя е отговорна за киселинността на стомаха и изпълнява важни функции в процеса на храносмилане – помага за разграждането на протеините и за усвояването им от организма. Освен това тя унищожава вредните бактерии, които може да се намират в храната, и активира храносмилателните ензими, от които зависи разграждането на въглехидратите, мазнините и другите хранителни вещества в тънките черва. Стомашната киселина е смес от солна киселина, ензими и други вещества. Солната киселина е основният компонент на стомашната киселина и именно тя придава киселинното рН на стомаха. Обикновено pH на стомаха варира между 1,5 и 3,5. Това означава, че средата е много кисела. Средностатистическият човек произвежда около 2-3 литра стомашен сок на ден.

Източник: https://depositphotos.com/photo/anatomy-of-human-digestive-system-13281278.html

Стомашната киселинност обаче може да бъде и вредна. Ако рН на стомаха е твърде ниско (твърде кисело), това може да увреди лигавицата на стомаха и да причини здравословни проблеми като гастрит, язва, гастроезофагиален рефлукс. Когато рН на стомаха е твърде високо (по-малко киселинно), лигавицата може да бъде уязвима за бактерии и инфекции и също така човек може да има храносмилателни проблеми. При стойности на рН между 6 и 8 нормалното храносмилане може да бъде нарушено и да доведе до инфекции, тъй като киселината не е достатъчно силна, за да унищожи вредните бактерии.
Съществуват няколко неща, които могат да повлияят на киселинността на стомаха, включително:

• Храна: Някои храни, като цитрусови плодове, домати, пикантни храни, кафе, газирани напитки, могат да повишат киселинността на стомаха. Други – като зеленчуци и мляко, могат да я намалят.
• Лекарства: Някои лекарства, като аспирин и ибупрофен, също могат да повишат киселинността на стомаха. За разлика от тях антиацидите и инхибиторите на протонната помпа намаляват производството на киселина в стомаха.
• Стрес: Регулирането му чрез упражнения или релаксация може да ни накара да се чувстваме по-добре.
• Тютюнопушене и алкохол: Те стимулират производството на стомашна киселина.
• Инфекции: Някои от тях могат да инфектират лигавицата на стомаха и да увеличат стомашната киселинност.
• Вода: Пиенето на достатъчно вода (не по-малко от 1-1,5 литра дневно) и добрата хидратация също могат да помогнат за премахване на излишните киселини и за здравословно храносмилане.

Лекарствата и химията в нас

Освен чрез храната, друг начин, по който откриваме химията в себе си, е като приемаме лекарства и медикаменти. Телата ни естествено произвеждат определени химикали, за да изградят организма и да поддържат правилното му функциониране. Понякога обаче се налага да ги допълним с някои от химикалите, които то не може да произвежда самостоятелно в достатъчни количества по различни причини. Или пък може да се наложи да приемаме някои болкоуспокояващи, когато изпитваме главоболие или друг вид болка. Можем да приемаме лекарства и когато имаме болки в гърлото или кашлица. Това са все форми на въвеждане на определени вещества в организма ни, които след това ще реагират по определен начин с тялото ни (най-вероятно със стомаха, тъй като там се извършва усвояването на всичко, което поглъщаме).

Източник: https://depositphotos.com/photo/man-holding-pills-glass-water-old-season-flu-healthcare-medical-394377220.html

Лекарствата въздействат на хората по химичен път, като взаимодействат с естествените химикали на организма, наречени невротрансмитери. Невротрансмитерите са химикали, които изпращат сигнали между нервните клетки в мозъка и нервната система. Те играят роля в много различни функции, като например настроението, болката, съня и паметта.

Ефектите на лекарствата могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Например, когато се използват за медицински цели антидепресантите могат да помогнат за подобряване на настроението, но могат да предизвикат и странични ефекти като сънливост и увеличаване на теглото. Болкоуспокояващите могат да помогнат за облекчаване на болката, но могат да предизвикат и пристрастяване. Злоупотребата с лекарства може да доведе до редица сериозни проблеми – предозиране, което може да доведе до смърт; психични проблеми; физически здравословни проблеми, социални и финансови проблеми.

Източник: https://depositphotos.com/photo/asian-young-woman-suffering-stomach-ache-sitting-couch-living-room-589537846.html

Изводът е, че химията, освен положителна, може да играе и отрицателна роля (например да ядете нещо развалено или нещо, което е токсично за организма ви).

Къде още присъства химията в нашето тяло?

Химията присъства във всички части на човешкото тяло. Ето някои конкретни примери:

• Кръв: кръвта е сложна течност, съставена от много различни химикали. Тези химикали включват вода, протеини, електролити, хормони и хранителни вещества. Кръвта пренася тези химикали в цялото тяло, където те изпълняват различни важни функции.
• Храносмилателна система (някои от тях вече бяха разгледани). Този процес включва редица химични реакции, включително отделяне на киселини, ензими и жлъчка.
• Мускули: Мускулите са съставени от протеини, които се свиват и отпускат в отговор на електрически сигнали от нервната система. Тези електрически сигнали се произвеждат чрез освобождаване на химикали, наречени невротрансмитери.
• Мозък: Състои се от милиарди нервни клетки, които комуникират помежду си с помощта на химикали, наречени невротрансмитери. Невротрансмитерите играят роля в различни функции, като движение, усещания, емоции и познание – учене, памет, вземане на решения.
• Кожа: Състои се от различни слоеве, като епидермис, дерма и хиподерма. Епидермисът е най-външният слой на кожата и е съставен от плоски мъртви клетки, пълни с кератин и протеин, който им придава твърдост и водоустойчивост. Дермата е средният слой на кожата и се състои от живи клетки. Хиподермата е най-вътрешният слой на кожата и се състои от мастни клетки. Кожата съдържа различни химични вещества като вода, протеини, липиди и въглехидрати. Тези химикали играят роля в защитата на тялото от инфекции и от вредни вещества от околната среда, регулирането на телесната температура и усещането за допир.

И така, както виждаме, химията съществува в цялото ни тяло и по различни начини.