Как да се ориентираме в природата

Речник/нови понятия:

Слънчевата константа е мярка за количеството слънчева енергия, достигаща от Слънцето до повърхността на Земята на всеки квадратен метър за единица време. Стойността на слънчевата константа за повърхността на Земята е приблизително 81 660 джаула на квадратен метър в минута или 8,2 J на 1 cm² площ за 1 минута.

Как да открием вярната посока, ако сме в непозната местност?

При липса на компас и навигационни инструменти, природата може да ни помогне, стига да знаем как да разчитаме нейните знаци.

Още от древността хората са се ориентирали по заобикалящия ги свят – растения, животни, климат. Те са служили като компас, карта и календар за нашите предци, помагайки им да се ориентират в пространството, да отмерват времето и да оцеляват. Например, маршрутите на първите мореплаватели следвали бреговата линия или птиците, които обикновено летят близо до брега и са естествен ориентир, че наблизо има суша. Посоката и ритъма на морските и океанските вълни, посоката на миграция на животните в даден регион, мъхът по дърветата, стволовете и клоните на дърветата, наклонени от преобладаващия вятър, звездите и съзвездията, пътеките на мравките  – тези и много други природни обекти и явления ще са ни полезни в критична ситуация.

Един от най-важните и надеждни природни ориентири е Слънцето – то винаги изгрява от изток и залязва на запад. Можете дори с подръчни средства да си направите слънчев компас и слънчев часовник.

Ето една идея за слънчев компас:

Слънчев часовник. Източник: https://st.depositphotos.com/1811961/1379/i/600/depositphotos_13799656-stock-photo-the-sundial-in-the-park.jpg

Слънчев часовник. Източник: https://static4.depositphotos.com/1022670/354/i/600/depositphotos_3545801-stock-photo-sundial-on-sea-sand.jpg

Източник: https://st.depositphotos.com/27201292/56357/i/600/depositphotos_563578718-stock-photo-stonehenge-top-ancient-castle.jpg

Стоунхендж в Англия. Предполага се, макар че истинското му предназначение все още не е доказано, че това древно праисторическо светилище е посветено на Слънцето. Монолитните камъни са подредени като гигантски часовник и са ориентирани към изгрева на слънцето, като по време на лятното слънцестоене лъчите на изгряващото слънце пронизват входа на Стоунхендж. Монументът вероятно е бил използван и като древен календар за наблюдение на слънчевите и лунните промени, както и за отбелязване на смяната на сезоните.

Познаването на природните ориентири ще допринесе за развиване на уменията ни за оцеляване в екстремни ситуации, ще ни помогне да имаме по-добра връзка с природата, ще ни направи по-наблюдателни и креативни.

Слънцето – природен ориентир и пътеводител

Слънцето е не само източник на светлина и на живот, то е било и си остава един от най-важните природни ориентири. Хората от древни времена са го използвали като надежден компас, пътеводител в пространството, природен календар, навигационен инструмент за пътешественици, моряци, ловци.

Благодарение на постоянството на движението на Слънцето, хората са се ориентирали и в цикличността на сезоните, планирали са ежедневието и земеделските си дейности.

Днес, независимо че използваме много по-точни съвременни инструменти за ориентация, принципите на слънчевата навигация намират приложение в различни области. Например: в архитектурата при проектиране на сградите с оглед на тяхната оптимална осветеност и енергийна ефективност; в селското стопанство при планиране на земеделските дейности, в  ситуации, изискващи умения за оцеляване.

Слънцето е важен фактор в нашия живот, поради което много физици и астрономи го изучават. Научните познания в тази област допринасят за откриването и използването на нови технологии, подобряващи всекидневието ни.

Слънцето – естествен източник на енергия

Слънцето представлява гигантско нажежено кълбо, което излъчва огромно количество светлина, а светлината е вид енергия.

Слънчевата енергия има голяма значение за живота на Земята. Тя се разпределя неравномерно върху земната повърхност. В близост до полюсите се разпределя върху по-голяма площ и затова там повърхността се загрява по-слабо. На Екватора загряването е по-силно, тъй като слънчевата енергия е разпределена върху по-малка площ.

В ядрото на Слънцето непрекъснато протичат процеси, които нагряват вътрешността на Слънцето до температури, оценявани на 20 милиона градуса по C. Повърхността на Слънцето също е гореща – нейната температура е около 6 000°C. По-голямата част от енергията от повърхността на Слънцето се излъчва в Космоса и само малка част от нея достига до нашата Земя.

Видимата светлина съставлява по-малко от половината (48 %) от лъчението, което достига до нас от Слънцето. Топлинната радиация (инфрачервеното излъчване) е почти толкова (45 %). Останалата част (около 7 %) е ултравиолетова радиация.

Един от най-значимите възобновяеми източници на енергия е Слънцето. На практика ресурсите му са неизчерпаеми. Привлекателността на този енергиен източник се обуславя от неговата достъпност в почти всеки регион на Земята; от чистотата при преобразуването на слънчевата енергия – не се отделят вредни емисии в атмосферата; от широката му приложимост – в бита и в индустрията.

Най-разпространените технологии за преобразуване на слънчевата енергия са:

• фотоволтаичните панели – осигуряват директно преобразуване в електричество
• слънчевите колектори – устройства за загряване на течност (вода или антифризен разтвор) чрез улавяне на топлинната енергия на слънчевата светлина
• концентрираща слънчева енергия – използват се огледала или лещи, които насочват и концентрират отразената слънчева светлина в централно място/точка, където се генерира пара под налягане и се задвижва турбина за производство на електричество

Източник: https://st.depositphotos.com/1001686/4981/i/600/depositphotos_49813625-stock-photo-solar-panels-under-sky.jpg

Прилагането на тези технологии е най-подходящо за места с много слънчева светлина и не предполагат произвеждане на електроенергия през нощта. Ето защо сме изправени пред предизвикателството да се разработят ефективни системи за съхранение на придобитата по този начин енергия и да се стимулира развитието на нови технологии в областта на енергетиката.

Други начини за определяне на посоките и ориентиране в природата

Ориентирането в природата е умение, за което са нужни познания и практика. Използването на подходящ инструментариум и спазването на определени правила също са част от това да сме подготвени и да сме в безопасност в непозната местност.

• Природни ориентири

Освен Слънцето, безценни естествени ориентири са звездите, луната, растенията, животните и релефът на дадена местност. Ето някои примери:

• Мъхът по дърветата обикновено расте и е по-изразен на северната страна в нашите географски ширини.

• Короната на дърветата е по-развита от южната страна заради повечето слънчева светлина, която получават от юг.

• Годишните пръстени на дънера на отсечено дърво са по-широки от южната страна.

• Характерната посока на вятъра в даден район може да подскаже близостта на воден басейн или планина. Например, ако вятърът духа предимно от запад, клоните са наклонени на изток.

• Реките обикновено текат от по-високи към по-ниски места.

• Скалите с по-гладка повърхност и по-тъмен цвят са огрени повече от слънцето, отколкото тези на север.

• Склоновете на южните хълмове са с по-гъста растителност, снегът там се топи по-бързо.

• Полярната звезда винаги сочи север.

Източник: https://st4.depositphotos.com/1001521/22353/v/600/depositphotos_223534140-stock-illustration-finding-north-star-polaris-night.jpg

• Изкуствени ориентири

Благодарение на любопитството и изследователския дух на хората са създадени надеждни технологии и инструменти за ориентиране и навигация.

• Компасът е класически инструмент за определяне на кардиналните точки на света – север, юг, изток и запад. Стрелката на компаса винаги се ориентира по линията на магнитното поле на Земята и сочи към магнитния север.

Източник: https://st2.depositphotos.com/1005574/7343/v/600/depositphotos_73438351-stock-illustration-old-compass.jpg

• Картите – първите точни карти били създадени в Европа през 80-те години на XVI век, използвани най-вече от моряците и пътешествениците. Върху картите със съответните общоприети условни знаци и символи са отбелязани важни особености на земната повърхност за даден район – релеф, надморска височина, реки, мостове, пътна мрежа, маршрути, места за лагеруване. Съвременните карти се изработват с помощта на сателитни снимки и изображения, заснети от спътници в Космоса.

Източник: https://st2.depositphotos.com/9897138/50602/i/600/depositphotos_506023926-stock-photo-happy-columbus-day-concept-vintage.jpg

Картата е полезна, само когато можете да я ориентирате правилно спрямо местността, където се намирате, да знаете отправната си точка и къде искате да стигнете.

• GPS навигатор за определяне на точното местоположение чрез сателитни сигнали.

• Мобилни телефони, в които има вградени GPS и компас, както и приложения за навигация.

Не забравяйте, че батериите на GPS устройството, както и тези на мобилните телефони трябва да са заредени, за да работят и да ви служат в труден момент.

• Съвети за безопасност

• Бъдете подготвени – разучете предварително маршрута, вижте прогнозата за времето, не разчитайте само на едно средство за навигация – подсигурете се с различни.

• Не се отправяйте сами на път, особено в по-малко познати местности.

• Осигурете си подходяща екипировка – носете удобни обувки, топло облекло и връхни дрехи, вода, храна, фенерче, кибрит/запалка, дъждобран, мобилен телефон.

• Споделете с някой близък къде отивате, какъв е планирания от вас маршрут и кога смятате да се върнете.

• Вървете по маркираните пътеки, не се отклонявайте от утвърдените маршрути, особено ако времето се влоши – сняг, гъста мъгла, виелица и др.

• Бъдете нащрек – обръщайте внимание на предупредителни табели, на стъпки и улики, оставени от диви животни; избягвайте потенциално опасни места.

• Търсете ориентири и запазете спокойствие – запомняйте знакови места, през които минавате, припомнете си какви обекти сте видели по маршрута си. Ако се загубите и има лоша видимост, нямате надеждни инструменти за ориентиране и се паникьосате, има голяма вероятност да се движите в кръг и да не намерите вярната посока.

Източник: https://st4.depositphotos.com/3101845/27552/i/600/depositphotos_275528364-stock-photo-the-group-of-hikers-walking.jpg